Не знаеше как да започне и откъде. Посланието, което трябваше да предаде от името на своя далечен приятел, бе странно, но когато всичко свърши, се почувства много щастлив. Нищо, което не се бе случвало много отдавна с него.

Познаваха се отдавна. Дори една негова малка творба, превърната в картина с йероглифи от приятеля му, бе склонило любимата му да стане негова съпруга. От благодарност, японецът направи възможното да го въведе в чудния свят на момичетата-цветя. Там го запознаха със Сакура и един човек от Европа разбра за истинското тайнство на Любовта.

Двамата мъже не прекратиха своите връзки и понякога си пишеха за своя живот. След своето пенсиониране, неговият приятел се бе върнал към традицията на своя род лечители и започнал да помага на хората. Дори обучил ученици, няколко от които пристигнали в Европа и започнали да показват тайните на японския масаж. Наскоро разбра, че природата се оказала жестока и приятелят му загубил почти цялото си семейство при едно земетресение и разрушаване на атомна централа. За да заглуши поне малко своята скръб, той тръгнал да обикаля по света и от два месеца бе в Европа. По щастлива случайност той успя да излезе в годишен отпуск и вече нищо не пречеше на двамата приятели да се виждат по цял ден. Японецът с удоволствие започна да го посвещава на тайните как може да помогне на хората чрез особен начин на масаж. Имаха и достатъчно време да споделят един с друг за случилото се през годините, за своите запознанства.

Една вечер му разказа как е видял в едно нежнобяло камъче снимка на човек. Японецът поиска да узнае повече неща за тази млада жена. Разбра, че красивата ù женственост напълно отговаря на нейната душа и характер. Научи и за това, че веднъж българинът бе казал на младата жена:

- Знаеш ли, мила, може би е нещастие да си толкова възрастен, когато пред теб е толкова привлекателна млада жена. Защото хора като мен не могат да бъдат интересни за такива като теб. Но аз съм щастлив, че именно заради това не ще те сънувам или ще се стремя да отстраня всички мъже около теб, за да те заслужа и спечеля завинаги.

Още помнеше звънкия смях с камбанки в него.

Японецът тук не се сдържа.

- Виждам, че ти наистина си станал като нас по душа. До този ден все си мислех, че казвайки понякога ”Карма”, искаш да ми направиш приятно. Но ти наистина вече забелязваш красивото и незабележимо в живота. Затова си видял „снимката” на Вишнев цвят – така по свой обичай обичаше да нарича истинските дарове на природата. - през онази вечер. И като един от нас си я вдигнал. Дано Вишнев цвят я запази.

После помълча и попита:

- Тя наистина ли е такава? Защото младите красавици обикновено са разглезени от желаещите ги мъже и не са съвсем искрени с хора като теб. Така се забавляват и това е животът.

- Не зная. Но още от самото начало на запознанството ни нашите аури са толкова близки. А колкото повече я опознавам, толкова повече ù се възхищавам и ценя всеки миг, когато можем да си говорим и шегуваме. За мен е сред четирите жени, които съм отделил от тълпата. За децата ми и за тях бих дал всичко. Тя е прекрасен човек и заслужава да намери достоен за нея човек. И който да ù подари крила, за да лети сред своите мечти.

Тук двамата мъже замълчаха. После японецът го погледна:

- Приятелю, зная, че си искрен. Ти отдавна знаеш, че за нас светът е огледало на нашите постъпки, а не на спомените за нас. Затова нейният свят да бъде прекрасен! Макар да не я познавам, предай ù моето пожелание. Пожелавам на Вишнев цвят да спаси птица! И нека, ако е запазила подарената от теб нейна „снимка”, поне веднъж я вземе в своите ръце. Тогава ще си спомни не за теб, а за стореното от нея добро.

- Разбира се, че ще го направя. Но какво ù пожелаваш? Да срещне и помогне на човек с душата на птица или да спаси истинска птичка?

- Нейната карма да ти отговори!

След няколко дни японецът си замина. На раздяла му пожела да помага на хората с всичко научено за древното японско изкуство. Отпуската свърши. По стечение на обстоятелствата бяха често заедно с Вишнев цвят и съвсем скоро издебна момент да останат сами. Разказа ù набързо за чужденеца и след това изпълни своето обещание:

- Моят японски приятел поиска да ти предам „Пожелавам на Вишнев цвят да спаси птица!”.

Още с произнасяне на пожеланието забеляза, че тя затихна. Като че ли двамата се озоваха в друг свят. Очите ù се промениха. Поразен забеляза как за няколко секунди се превърнаха в развълнувано море. После отново в тях се стаи спокойното лятно небе и видя милата ù усмивка .