Марин мерна с периферното си зрение някаква странна поредица от неестествено резки движения, които бяха съпроводени от ясно доловимо за слуха му потракване. Извърна глава и видя момиче на около двайсет години, облечено в тясна черна блузка и провокативно къса дънкова пола с разръфат подгъв. Момичето се придвижваше на малки подскоци, подпирайки се, сякаш доста неумело, на чифт подлакътни патерици. Голите й крака бяха оковани в шини, които очевидно не позволяваха на колената й да се сгъват. Силно пристегнатите каиши от изкуствена материя се бяха впили в кожата на бедрата и прасците й.
Усетило сякаш, че някой го наблюдава, момичето стрелна очи настрани към Марин, после спря и притеснено прехапа устни. За момент се вторачи във върховете на червените си пантофки и застина неподвижно в поза, която не изглеждаше особено стабилна.
Марин вече отминаваше, когато момичето каза:
- Марине, би ли ми помогнал?
Марин стреснато се извърна към нея и след кратко колебание отвърна:
- Познаваме ли се?
- О, ...