Отвратен и отегчен до непоносимост от сивото си ежедневие, Ричард излетя от този свят!
Всичко в него го заблуди. Загадъчно потъваше в себе си. Убиваше всичко ценно и красиво!
Боеше се от сянката си, сякаш тя го застрашаваше. Ужасът и страхът от чудовищата около него го правеха силен. Болката му бе яростна. Страданието го изпълваше със жажда. Жажда за живот, каквато дотогава нямаше!
Но той, успя да се спаси.
Полетя към своя свят...
Изпълнен с желания, които се превръщаха в ситни камъчета, изграждайки по този начин белите пясъци, Ричард бе обречен да пази своите тайни и да преследва мечтите си.
Поемайки дълбоко въздух, като на кадър той видя една къща, която се извисяваше някъде в пространството между земята и звездите. Около нея сякаш всичко бе спряло. Идилията си бе у дома.
Тя бе построена от цветя.
Обзет от любопитство, Ричард кацна върху първия и етаж. Целият този етаж бе осеян с детелини.
По свой начин те припомниха на Ричард за безметежните дни, които се редяха един след друг в дет ...