Всеки си има... място. Знаеш - място, което е свързано със спомени, с усмивки, с викове...
Знам, че е просто гараж, от покрива, на който се вижда детска площадка с изпочупени люлки. Знам, че би трябвало да е някоя живописна полянка. Но пък винаги има вятър. Ако няма, си го представям. И е тихо. Толкова тихо, че от време на време някоя мисъл се задържа в главата ми. Може би затова ми е толкова приятно да седя тук. Да си мечтая, да съм ядосана, да ме обзема меланхолия... и да слушам Placebo и My Chemical Romance. Всеки път слизам от този гараж различна. Но винаги, докато съм на него, съм си аз. После слагам маската. Струва ми се, че ако някой ден намеря истински приятел, то ще е точно тук. Където няма маски.
- Здравей.
Стана ми малко неприятно, че някой прекъсва мислите ми.
После ме погледна. Ето този блясък - топъл, искрящ и налудничав, бях мечтала да видя. Блясък, който те отблъсква и кара да останеш. Блясък, на който си подвластен. Блясък, можещ да те накара да направиш всичко. Блясък ...