- Вече знам! - извика тя, греейки.

Той дишаше учестено и вода се стичаше по лицето му. Докато успокояваше дъха си и я гледаше в захлас, се усмихна широко и се приведе напред, отпочивайки си.

Току-що бяха преминали цялото езеро от лава и умората ги терзаеше.

Тя се приближи до него и се долепи, докато той я обгръщаше с ръцете си.

- Кажи, какво разбра... - попита той.

- Трябва да се покажем верни в това, което ни се дава. И тогава ще ни се даде повече. Трябва да покажем, че можем да се грижим за това, което имаме. Всяка една стъпка напред ще е награда за предишната. И малко по малко ще имаме земята, която ни принадлежи.

- Земя? Която ни принадлежи? Има нещо, което принадлежи на нас?

- Цял един свят. Но ще трябва да го заслужим.

Той кимна. После я привлече със себе си, за да приседнат на тревата.

- Когато вървях към теб, когато още не бях те съзрял, бях готов да поема по определен път. А сега разбирам, че е един цял нов свят.

- Когато дойде, аз се бях отказала да чакам. Вечната тъмнина на крепостта, призраците наоколо... не те разпознах. Бях свикнала с привиденията си...

- Тя дали е добре? Тя остана там...

- Да. Чувствам я постоянно. Тя е добре.

Той кимна.

- Най-очакваните неща идват най-неочаквано, когато не мислим вече, че ще ги получим. А сега? Какво ще правим сега?

Тя се усмихна и го погали по лицето.

- Така, както прескачахме платформите, така ще бъде и сега. Всяка крачка ще ни води към следващата.

- Всичко се случва толкова бързо, че нямам време да разбера какво се случва с нас.

- Един свят иска да бъде открит от нас. И това може да стане само ако сме и двамата. Нямаше да можем да минем през езерото, ако не балансирахме и от двете страни на платформите. Във всеки следващ етап ще са необходими действията и на двама ни, за да преминем напред.

- Добре. А после? Какво ще стане, когато открием този свят?

- Ще му дадем живот.

Той обхвана лицето й в шепите си и се взря в очите й с нежност.

- Един цял свят ще оживее поради нас?

Тя се усмихна и кимна леко.

Той я сграбчи в прегръдките си силно, спирайки дъха й.

- Какъв ще е този свят от половин сърце и половин душа? - запита той накрая.

Тя поклати глава.

- Точно това е мистерията. Но мисля няма как да я разберем, докато той сам не ни се представи.

- Значи просто трябва да продължим напред и ще разберем.

- И да не забравяме да пазим онова, което ни се дава.