Полудявам!!! Тази магия помежду ни ме влудява. Кара ме да забравя коя съм, къде съм... Не знам какво става с мен. Всяка сутрин се будя с мисълта за теб и заспивам отново с нея. Всяка сутрин се поглеждам в огледалото, а дори там очаквам да видя теб. Когато си далеч, направо полудявам. А щом видя името ти на дисплея на телефона, всичко в мен започва да крещи, разтрепервам се цялата... Едва вдигам телефона и щом чуя гласа ти, не знам дори какво искам да ти кажа. Мисля за теб през деня, когато работя, когато уча, когато съм на кафе с приятелки, когато карам колата, дори когато друг мъж ми се обяснява в любов. И постоянно те чакам да се обадиш... Полудявам.
Когато те видя, дъхът ми спира, времето спира... всичко спира, освен сърцето ми, което сякаш ще изхвръкне. Гледам те... не мога да повярвам, че си ти, че си до мен. Когато се доближиш и усетя дъха ти, цялата почервенявам... А щом устните ти целунат моите, вече изпадам в неминуем екстаз. Всяка целувка, всеки допир до кожата ти... всяка минута с теб е като сбъдната мечта.
Докосвам те, гледам те в очите... сякаш мисля, че сънувам и не искам този сън да свършва, не искам да се събуждам.
И те познавам, знам, че не си идеалният, но за мен... за мен сякаш си всичко. Онзи, за който съм мечтала винаги и онзи, който обичам, преди да го познавам... Сякаш съм те обичала още преди да те видя...
Когато се обадиш просто за да ме чуеш, щастието ми е несравнимо. Стига ми, за да нося усмивка на лицето си дни наред, без тя да слиза от там... Обичам те. За първи път тези думи звучат толкова красиво... Полудявам, липсваш ми, искам те...
Полудявам, но когато ме питат дали не съжалявам за това, отговарям "не"... Защото ти си всичко, което винаги съм искала и няма да си позволя да те загубя!