- Мърморко в такива особени случаи, как определяш, кога може и кога не може да се намесиш?
- Има някакви правила кога, но всеки случай си е крайно индивидуален.
- Ахаа… А това ти занимание да помагаш има ли си някакво точно определение?
- Чак за определение - не зная! Но нещо като дълбоко необяснимо ежедневие би могло да се нарече.
- Баси че готино си го измислил и това!
- Кое?
- Ежедневието ти да е необяснимо. И то надълбоко! Подобно е на онова ти синтактичното животоубежище в междуредието. Беее… ясна ми е работата! Хитрец си си ти, хитрееец!
- Защо хитрец?
- С този си отговор пак се шмугна някъде под мишниците на елементарната човешка логика. А я кажи! Какво пречи снощи аз да съм се успокоила след като ти писах? Да речем виждайки в твое лице отговорен човек готов да ми помогне. Да съм се отпуснала. И това ми успокоение да е спомогнало да дойда на себе си.
- Както кажеш…
- Ти сега да не се засегнеш?
- Не! За какво? ...