Част 4
Така малко или много, но разсънващата ми стратегия успява. И в този дух продължаваме да си говорим всякакви неща. Но тъй като пътя се очертава да е доста безлюден Я отново решава да гласуваме доверие на с Как‘Сийка. По всички карти и тези на моя телефон, и тези на нейния айфон е видно, че трябва да пътуваме в посока Маджарово. По едно време аз съзирам табела сочеща към въпросното населено място. Следвайки елементарната си шофьорска логика, без да чакам конкретни оказания - завивам. Тутакси в змийска стъпка започваме да се катерим по някакъв стръмен скат, а аз възкликвам:
- Еее…! Най-сетне! Дори без да питаме никой ми е ясно - на прав път сме.
- Защо така мислиш? – усмихва ми се закачливо Я.
- Ето това вече ми подсказва че сме на близо… - соча към баира и имитирам змиевидни движения с едната си ръка.
- Кое? Че района ти прилича на змиарник ли?
- Не! Това че се катерим.
- И какво? Ние до сега все това си правим. Катерим се и се спускаме. Като във влакче на Дисниленд е пътя.
- Даа! ...