1 февр. 2014 г., 20:15

Понякога 

  Проза » Другие
596 0 0
1 мин за четене
Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка към теб за паричка, с която да си купят хляб. Да дариш Доброта.
Понякога... Понякога трябва да затвориш очи,
за да видиш красотата, която те заобикаля.
Да помечтаеш... Да полетиш с крилете на пеперуда.
Да запееш песен със сладкопойна птичка.
Да усетиш нежния аромат на цветята.
Да догониш вятъра, който роши косите ти.
Да даряваш усмивка на всеки твой враг. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Все права защищены

Предложения
: ??:??