kobli (Сияна)
6 42
30 авг. 2011 г., 21:07

Понякога ми липсваш ето така.. 

  Проза » Другие
1332 0 4

Сега в пустинята бушува дъжд.

Сред облака, върху земята,

в дъжда, с пчелите -

Ето моето любимо място.

 

Бе зимата красива и голяма.

Бушуваше.

И ти дойде от снеговете.

И вярвах, вярвах, вярвах лудо.

 

Гласът ти прилича ми на дъжд.

И този дъжд, и този дъжд...

от ранена светлина изтича.

О, ръждясала дъга!

Гледам небето.

Хилядите светли капки.

И казвам на слънцето.

Тихичко казвам.

Мили!

Заспивам в светлина.

 

През зимните нощи,

когато цветята цъфтят по стъклата,

ще се върнеш пак при мене

под снежната буря...

 

Седях уморена

сред стар булевард непознат

и мислех за тебе...

Сънувах град,

пламтящ в светлина...

и тъжен дъжд.

© Сияна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??