Януарска вечер бе обременена от проливен дъжд, дъжд символизиращ омразата на зимните нощи. Символизиращи надеждата на всеки, падащи с бясна скорост , капките бяха туй що дава всичко и туй що убива всекиго отвътре. Случи се насред уличното осветление край магазинчето на ъгъла. През две пресечки, бягащо, задъхано дете, обляно в сълзи, които едва се забелязваха от пороя застигнал малкото местно градче, опитващо се да избяга. Бягаше, а всеки път когато погледът ми губеше момчето-то се появяваше от другата страна. Пуших цигара след цигара, затаил дъх, защото ми беше любопитно от какво бягаше бедното момче. Сигурен бях, че не го виждам за пръв път, че съм го виждал през слънчевите дни, когато бягаше с приятели и играеше, и се усмихваше, и се смееше, но сякаш не виждах същото хлапе. Не беше лъчезарно, нито ухилено до уши заради безгрижието, което се оказа един от най-верните му другари. Този път бе ужасено, виждах празнотата у него, всеки път когато минеше покрай мен. Изведнъж се измори и спр ...