&
Ставаш. Докато разтъркваш сапунената пяна върху наболата брада и все още недоспал се мъчиш да не вземеш възкиселия вкус на лошото настроение...
Бавно започваш... леко повдигаш косата и дръпваш лъскавата дръжка на самобръсначката. Поредната закуска; унило гълташ залък, после глътка чай, мляко.
Тролейбусът. Стълпотворение от недоспали и също учудени в поредното си ежедневие хора, без воля и по навик тръгнали “за работа”.
“Добро утро” – изречено по стар навик... Подхвърляш няколко глуповати лафа, започваш да човъркаш “по малко”, седиш чинно, да не би да се набиеш в очите на шефа.
И когато отговаряш, и за да се чувстваш самостоятелен, просто да упорстваш, да запазиш волевото и свободолюбиво достойнство – на инат...
Отговаряш...
Правиш...
Промъкваш се...
Денят, когато ще дойде женитбата, когато ще дойдат децата...
Неизменно и поредно.
Безликост и странен тон. Онзи момент на противопоставяне – на онова “но”, “Но”, което ще бъде началото, завръзката, протежението, пък и епилога на новия раз ...