Да беше ме прострелял в сърцето! Сигурно щях да умра и толкова, а аз и без сърце
мога да живея. То ми е като склад, пълно е с красиви видения, събличащи се и
съблечени сенки, влюбени мистерии, напъпили гърди и тежки като дюзи на Боинг
гърди, тела разтворили се да глътнат световният океан, побъркани, възбудени и
мои, независимо докосвал ли съм ги или не. Проклетникът ме простряла в
тестикулите. По-добре да бях мъртъв. Аз съм артист, най-големият. Истински поет,
макар и да не пиша стихове. Генеален художник, макар и да не рисувам. Аз съм
роден да моделирам реалността като еротично желание. Порнооператор съм без да
съм държал никога камера. Очите ми са дигитални камири с трилиарди тетрабайта
памет. Еротичен танцьор съм макар да не танцувам. Скулптор на съзнание.
Стихотворна стъпка на Ерато са стъпките ми, но не желая в думи да ги покваря.
Прякорът ми е от по-рано. Преди много години, още като тинейджър, работих като ...