"Всичко ще се нареди, нали?"- питах те аз.
Ти каза "да" и се усмихна тъжно.

И ето, тръгна си. А след теб се изсипа Любовен порой, а след него - охлюви. Събрах ги в една голяма кофа, похлупих ги и ги оставих до леглото ни - там, където сме прекарали толкова страстни нощи. Отидох да направя баница, за да влея в нея любовта си към теб. Нарязах я на малки парченца - две оставих в хладилника, две - в микровълновата, две дадох на котките, две оставих за Бог да прости и две донесох в леглото, по което бяха налазили охлювите - твоята изгубена любов.
Отпуснах се... Слузта ме пое, начупените черупки ме гъделичкаха... Усещах ръцете ти и се смеех истерично. Лежах, а нишките ме оплитаха, потъвах, а спомените ме завързваха... 

И някъде там, в царството на илюзиите, останах заложник на отминалите мигове...