Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. Това упражнение по трансформация ù доставяше необяснимо удоволствие. Севернякът разстилаше навътре в стаята тежките ù коси с цвят на зрял портокал и ако някой гледаше отстрани, щеше да си помисли, че тъмнооранжевият огън, който гореше в камината, е тяхно естествено продължение. Но след като от този дом си тръгна и тъгата, тук се настани апатията, а тя бе лишена от сетива, за да свидетелства за този взрив от нюанси на един единствен цвят. Усети, че е стигнала до филтъра на цигарата, когато огънчето парна изпръхналите ù от студа устни. Напук на навика си изхвърли фаса навън с отривисто движение на показалеца, няколко секунди се полюбува на изчезващата в мрака светулка и затвори прозореца.
Погл ...