Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най-оранжевия цвят на южното слънце, какъвто можеш да си представиш. Расте в големи портокалови плантации на юг, на дървета, потънали в зеленина, приличащи на новогодишни елхи, окичени с оранжеви топки. Ще допълня картината с малки, чевръсти негърчета, катерещи се по тях.
Скоро, на една творческа среща, домакините бяха решили да ни почерпят с портокали. Извадиха от хладилника голяма чиния със съблазнително греещи кръгчета, малки слънца. От центъра на всяко кръгче, към периферията се устремяваха нежни ципи, които го разделяха на еднакви триъгълни секторчета. Триъгълничетата са запълнени с искрящи вретеновидни мехчета, пълни с течност. Точно в тази течност е вълшебството на вкуса, поради който, даже сега, когато пиша, устата ми се пълни със слюнка. Подредени са така прецизно, както само Бог може да ги подреди. Кората затваря кръгчето с ореола си, който от белезникаво жълто към периферията преминава в тъмно оранжево.
Взех едно такова малко слънчице, което се оказа приятно охладено. Обикновено напоследък се препоръчва кората да не се яде, но ако не е силно химически обработена – може и да се яде. Когато го сложих в устата си, усетих първо нейната хрупкавост и леко горчивия й вкус. Тогава се разнесе аромат, който трудно може да се опише с думи. Прилича на нежен парфюм от екзотични цветя. Когато вкусът и ароматът се съединиха, извикаха спомен от детството ми. Майка ми правеше кейк със захаросани портокалови корички. Все още предпочитам именно такъв кейк.
След малко зъбите ми пропадат в месестата част, където мехчетата се пукат. Устата ми се изпълва със сладко-кисел, освежителен сок. Преглъщам с голямо удоволствие. Има портокалов сок – фреш, бутилиран или пакетиран в картонени опаковки с различна концентрация и проценти. Но нито един от тях не може да се сравни с естествения сок на свежия портокал. Не случайно Бог му е отредил мястото в горещите и сухи райони на земята. Какво по-утоляващо жаждата в тропическия зной от освежителния сок на портокаловата топка?!
Преглъщам пак. М-м-м! Иска ми се това удоволствие да няма край.
Не зная дали успях да ти представя портокала така, че да го почувстваш. Дано скоро и при вас, на север, да имате възможността да опитате това несравнимо удоволствие.
Приеми моите приятелски поздрави!
14.11.2000 г.
© Anastasia Все права защищены