17 июн. 2010 г., 01:00
4 мин за четене
Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди. Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци - балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг, ако не Михаил, щеше да знае повече за една прима-балерина? Михаил, както се досещате, си е чист руснак, но говори перфектно френски (казват - традиционно) и е прекрасен приятел. Започнах направо, защото си знам добре - той никак не обича увъртанията. Ето отговора му:
-Дамата, за която ме питаш, драги приятелю, ми е добре позната. Великолепна балерина е... И затова е звезда в Гранд Опера. Казано най-откровено... - Михаил се позапъна, но след миг реши да довърши. - Не е лъжица за твойта уста, драги мой друже! И в случай, че оздравее и започне отново да танцува и в случай, че остане прикована на стола... Как ще се грижиш за нея, бедни ми рисувачо?
Сигурно съм се оклюмал здраво, защото го чух да казва с някак попривдигнат тон:
-Не бой се, приятелю! Щ ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация