img1.liveinternet.ru/.../15005995_Klod_Mone.jpg

  - Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря,  задето я подтикнахте... Страхът ù се стопи! Значи, ставаме цяла дружина,  вярващи в нея... - Мария сияе цялата, като едва-едва седи на стола, избиран от няколко души в компанията на уличните художници. Роже бе на път да се разсърди, но отбелязвайки за себе си прекомерното старание на „постоянното присъствие“ да угоди на Мария, затисна всичко и се засмя - ей така, под мустак...

- Идвам от клиниката - зачурулика отново момичето, обгърнато с внимание от всички - Тя се събуди след операцията, а докторите са доволни много... А къде е...?

- Сега ще дойде! - Всички в един глас отговарят, а Роже се смее вече с цяло гърло...

Мария, разбрала, че всички са наясно за какво иде реч, се изчервява -Сигурно знаете за розите, нали? Е! Тогава няма какво да говорим повече... - Понечва да стане, но и поднасят чаша ароматно кафе...

- Мария, защо не те наричат Мари, както всички? - Въпросът, зададен от някого тихо, изведнъж се превръща в център. Все едно, някой изсипа шепа звънки монети на масата...

- Ами... Защото съм си Мария! Там, откъдето сме дошли, е така... И както са свикнали родителите ни - така и ние... Ще попитате къде е това „там“, нали? Ще ви отговоря, но не помня почти нищо. Много сме били малки с Дамяна. Да! Това е точното име на Демиен, когато нейните и моите родители са дошли във Франция и тук - в Париж. Името  ù се промени някак само - поради мъките на френското произношение. Пък и никой вече не се чуди...

- Странно име е! Наистина! - Роже поднесе портокалов сок на Мария - За госпожицата! От заведението! - Би ли ни разказала?

С две думички?

В следващия момент в кафето влиза един млад господин с разсеян поглед.

Разговорът замира, като да не се е случвал никога.

- Мога ли да Ви запитам нещо насаме, госпожица Мария?

Излизат навън и оживено разговарят за няколко минути. После младата дама пресича улицата към дома си, а колегата на художниците поема нанякъде, без да каже нищо на смълчаната компания...

Размяна на озадачени погледи при Роже.

Б.Калинов 19.06.2010г.

Пловдив