На фоне Ван Донгена (Дама в чёрной шляпке). http://www.sunhome.ru/poetry/159567
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отсрещния тротоар, но по средата на улицата и отсам се движат само чадъри... Даже често се закачат един с друг, а собствениците им, дето са под тях, вероятно си казват: Пардон, мосю!; Пардон мадам!
И най-накрая се усмихват един другиму, макар и някак набързо...
През прозореца на втория етаж от стаята си Демиен не може да чуе тия любезности, но ги предусеща, като да е там, долу, сред мириса на първите капки, забулващ парфюма на дамите и дима от тютюна на господата.
Всъщност обича дъжда. Обожава свежия полъх, плъзгащ се по стръмните покриви на Монмартър. Мирисът на дъждовното небе винаги кара уличните художници отсреща да понастръхват и поглеждат често-често наг ...