Навън се стъмняваше, а професор Никола Николов продължаваше да работи. Изследваше съвременното състояние на новата българска литература. Това беше огромен труд, непрекъснато четеше, за да може да анализира съвременните тенденции. Не беше спуснал щорите, обичаше да поглежда през прозореца, да вижда светлините на града, да вижда небето и звездите. Той живееше на осмия етаж, а блокът срещу него беше пететажен, така че нямаше кой да го гледа при запалено осветление. Но професорът се лъжеше. След пететажния блок имаше друг – десет етажа, и там на десетия етаж живееше Александра – художничка. Беше си купила много силен бинокъл, каквито ползват военните, и с него наблюдаваше отдалечени сгради, дървета, птици, хора и какво ли не. Те създаваха необходимия фон, за да рисува. И тази вечер Алекс, облегнала се на прозореца, гледаше с бинокъла. Тя го насочи към осветената стая на Николов. Не го познаваше, но някак ѝ стана любопитно. Какво ли работи? Всяка вечер го виждаше да пише нещо на лаптопа.
Ал ...