ПОСЕЩЕНИЕ НА ОХЛЮВИ

„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.

- Ти си странен човек, Тодоров – рече на заместника си. – Сам ли написа това?

- Напълно е възможно – отговори Тодоров.

- Кое е напълно възможно?

- Написаното.

Главният редактор го погледна тъжно, после като че се натъжи на нещо друго и седна на бюрото си.

- Не става за печат. Трябваше да напишеш, че пристигането на министъра е предизвикано от успешното управление на региона и в частност на нашия кмет; трябваше да кажеш нещо за областния и нали знаеш – за местното партийно ръководство, което сега е на власт. А ти какво си написал?

- Главното, опитах се да отбележа главното.

- И кое е главното според теб? Ето какво си писал: „Охлювите не са плодовити, но имат съществен принос в по-нататъшното динамично ефективизиране на цялостната ни промишленост и научна техника...” Какво общо имат охлювите с министъра, още по-малко – с динамиката или с научната техника, камо ли с промишлеността, която никаква я няма от години?

- Много, много общо.

Тодоров е пълен идиот, каза си главният редактор. Нямаше как, ще го търпи, защото отгоре му го спуснаха, но това вече беше прекалено. Очевидно се налагаше той да напише материала за първа страница на вестника.

- Добре, Тодоров, постарал си се. Аз ще оформя нещата преди печат.

- Няма нужда, министърът не пази в тайна фермата си.

- Каква ферма?

- Фермата за охлюви. Развъжда ги тук, край града, после ги изнася за Франция. Не знаехте ли? За това е дошъл. Някаква голяма сделка оформя. Добри пари щели да паднат.

Главния се почеса по тила. Не знаеше за охлювите. Трябваше да запази нещо от написаното от Тодоров, защото тоя щеше да го докладва на началството – и свършено е с него. Вероятно министърът очаква непременно във вестника да се спомене за неговите охлюви, за да се покачи цената им преди да ги изнесе за чужбина. Да, това е. Трябва да се рекламират охлювите, но не кои и какви да е охлюви, а министърските охлюви, за да стане ясно и безспорно, че това е най-добрия охлюв в България, който някога е лазел.

След като това обстоятелство излезе във вестника със заглавието „Най-добрият охлюв в страната посетен от министъра си”, на министъра му излезе прякор, на охлювите също, а някогашният главен редактор стана дояч в кравефермата. Както стана с Тодоров ли? Фермата за охлюви беше на негово име, него не го мислете.