Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната врата стоеше млад мъж на около тридесет години. Той се усмихна изкуствено и с притеснение в гласа изрече:
- Съжалявам, ако ви безпокоя, госпожо. От пощата съм. Пристигна препоръчително писмо за Мария Николова.
И я погледна въпросително.
- Госпожица! - Отговори обидено Мария и протегна ръка към писмото. Въпросите в главата й се разбиваха един в друг - както бурни вълни в брега на плажа.
Загаси димящата цигара. Държеше здраво писмото, но не поглеждаше чие име стои след "от: "..." Писмо? От дете не съм получавала? Та кой праща писма в днешно време...?" - питаше се тя.
Мария Николова беше красива дама на 27 години. Имаше добра кариера на журналист. Притежаваше собствено жилище, хубава кола и свет ...