Цял един живот пишем писма, всяка мисъл, всяка дума, всеки поглед... Цял живот се надяваме, че писмата ни се получават от правилните хора, цял живот вярваме, че пишем на най-добрата хартия с най-скъпото мастило. Какво ли виждат ангелите, когато погледнат надолу? Безброй хартиени листчета, носещи се над безброй човешки глави...
Целият свят е просто една кутия „Таралежки” на масата на Господ - може да вземе който и да е бонбон, по всяко време... Осъзнаваме ли колко сме малки, колко безумно и неразумно малки сме?
Осъзнаваме ли, че единствената ситуация, в която размерът няма значение, е тази?
Никой никога не бива да спира да пише - няма непрочетени писма...
В това над главата ми няма да пиша колко ми липсваш, няма да плача, няма да мрънкам. Ще ти кажа само едно: Може да съм малка, но съм навсякъде.
Гледай ме сега как грабвам писмото си и хуквам надолу, все едно съм на седем, гледай как мога да бягам заднешком...
Предсатвяш ли си писмата на хората? Море от хартия в очите на ангелите... Въз ...