Беше мразовита и декемврийска нощ. Снежна буря вилнееше, а снежинките се гонеха в приказен танц, описвайки фигури, непознати досега на човешката фантазия. Всички къщи бяха почти сравнени със земята, като покрити от дебела кадифена завивка. Цялото градче беше потънало в тъмнина и заспало дълбок зимен сън. Само една светлинка се бореше да стигне по-далеч, но след кратко лутане се изгубваше в преспите. Тази незначителна светлинка идваше от свещ, запалена в една малка къщичка. Там, също като свещта, гаснеше един човешки живот – бавно и почти незабележимо.
Една жена на име София лежеше болна, лишена от медицинска помощ, заради блокираните от бурята пътища. От няколко дни тя се влошаваше, но не можеше да получи помощ от никого, защото тази част на града сякаш беше откъсната от света.
Това положение продължи още два дни. На 24-ти декември медицинския екип успя да стигне до дома на жената и тя бе приета в болница. След почти едночасово чакане пред кабинета, лекарят излезe и съобщи на съпруга н ...