Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пелерината на дявола. И ето отново ме обгръща, противя се, опитвам се да избягам и единственото решение намирам в съня. Но вече и там покълна семето на терзанията. И моят единствен подслон сега се разруши. Затварям очи и виждам образите на всички. Надвиснали над мен говорят ми, чувам жужене, но не мога да разбера какво ми казват. Опитвам се да избягам от тях, търся спасението, но сякаш краката са ми потънали в цимент, не мога да се измъкна, почвам да викам, но вече и глас нямам, уморена и разкъсана, аз застивам. И най-страшната мисъл изплува в моето съзнание. Толкова хора около теб и никой не те чува. И нямам глас, защото толкова много съм крещяла за помощ и молбите са били напразни, че вече ня ...