6.
На обяд Чарли не обърна внимание на оплакванията на главния инженер, още по-малко на новите му идеи. Наслаждаваше се на петелската яхния, докато кимаше учтиво и се включваше в разговора с коментари тук–таме, но всичко за което мислеше, бе как да процедира с Рей ван Дор. Кандидат–президентът беше жизнено важен за прокарването на закони, които щяха да ограничат, поне временно, изкуствения интелект. Времето беше всичко, което Чарли искаше, докато открие как да го унищожи веднъж–завинаги.
– Робърт – Чарли прекъсна събеседника си, докато обясняваше запалено за нов вид технология, която щяла да открие живот на други планети в Млечния път.
– Да, Чарли?
– Какво мислиш за Рей ван Дор?
Робърт остави приборите до чинията и отпи от мерлото.
– О, Чарли, знаеш, че такива неща не ме вълнуват – виното бе навлажнило брадата му, но той изглежда не забелязваше.
– И все пак, ще се радвам да чуя мнението ти.
– Ами, някои от нещата, които говори…
– Откачени, нали?
– Държавата да контролира технологичните ...