Последните часове от  горещия август. Вече стана хладен и ветровит. За да отстъпи място на тъжния септември. И може би да открадне малко време за топлината на прегръдките, за които лятото се оказа доста кратко, за  да приюти нощем. Малко помъдрял като че ли ще се съм утре. Малко по-сериозен, запазил, въпреки сериозността на проблемите, детското в себе си. В очакване на една от тези нощи, в които нежността и всичко, което мога ти да дам, ще направи сутринта по-ведра, а жълтия цвят на падналите листа - огненочервен. В синхрон с усещането, че обичам и ще бъда обичан заради това, което се крие в истинската ми, неподправена от сивите маски на ежедневието бяла същност.