Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се променя, да се ражда отново. Като че ли цялата природа искаше да се пречисти и да започне своето съществуване отначало. Той знаеше това. Всяка година наблюдаваше тази промяна и се питаше дали ще успее, дали светът ще свали от себе си бремето на тъмното минало, за да остане само отразената от снега светлина на Слънцето или Луната. Надяваше се... Но сега бе по-различно. Нещата наоколо изглеждаха други и необикновени. Покритата с пухкав сняг земя, изпълненият със студ въздух, създаващ усещането, че можеш да го хванеш в шепи, блестящите улични реклами, лицата на хората, техните движения и думи, дори големият часовник, с яркочервени електронни цифри, отброяващ тези последни отлитащи мигове. Имаше ...