Последният ден от годината
/или нещo повече относно митовете за женското приятелство/
на една много скъпа приятелка
Утрото е тихо и ясно. В града не се усеща студът, но тук в полето, клонките на дърветата са като захаросани от ситния скреж. Как само искрят под лъчите на слънцето! Сякаш специално са се окичили за празника. А втобусът е полупразен. Кой ли пътува точно днес? Всички са заети с приготовленията да посрещнат Новата година. Ина е оставила майка и да се погрижи за това. Сега е заета с нещо много по- важно. Трябва да приключи завинаги с отиващата си година. Ако можеше да я изтрие от календара! От живота си!...
Вече се е разделила с книжката и рисунката, подарък от него. Първото й желание беше да ги изгори в камината. Но с книга не можеше да постъпи така. Просто ги даде на онази жена. Тя да му ги върне! Нищо не трябва повече да й напомня, нищичко! Остана най-важното - да се срещне с Ели. Беше сигурна, че ще се познаят, макар че я беше виждала само на една малка снимка. Беше опозн ...