Той влезе наперено в малката квартална закусвалня. Стъпваше със самочувствието на принц току що слязъл от своя породист бял кон. Наистина беше привлекателен.
- Липсва му само сребристия меч и червения плащ с гравиран в златисто герб . – подсмихна се тя. После бързо си приглади престилката. Трябваше да го обслужи, а не да си фантазира разни глупости.
- Кафе с мляко, както винаги? – попита го от вежливост, макар че отдавна знаеше отговора.
Той кимна в знак на съгласие, но я погледна в очите. Това леко я стресна. До сега не беше го правил. И днес, в този миг, усети с цялото си същество, че я видя. За него тя не беше жена, леко прегърбена, обикновена. Беше прекрасна. Може би кралица?! Гледаше я като омагьосан. Може би виждаше повече от другите?! Душата й потръпна.
- Имаш красиви, нежни, бели ръце, като шии на лебеди. – промълви тихо той.
Тя се смути, обърна се и побърза да се скрие зад бара, за да направи кафе. Никой до сега не й беше говорил по този начин. Пръстите й трепереха. Ами да...т ...