Дън! Дън! Дън! Камбаната биеше от сутринта. Свърши се! Днес погребваме баба. Толкова, господ ѝ отреди 103 години, щедър е бил, макар да исках поне още една… Всъщност днес погребваме едно тяло. Баба си замина още преди месеци. Това е тялото на една непозната. Моята баба беше весел човек, жизнена и енергична, оптимист, човек, който вярваше в доброто. Моята баба ставаше преди слънцето и започваше да шета из къщата, а когато се развидели поемаше към къра. Моята баба обичаше балкана и често можехте да я срещнете из баирите я билки да бере, я стадо да пасе. Моята баба вярваше в силата на природата и не веднъж е помагала с билки на напълно непознати. Пари не вземаше, искаше блага дума да чуе. Моята баба хапчета не пиеше, а вино. Да, обичаше виното, обичаше хората, обичаше веселбите. Да, тя често събираше в къщата си цялата рода – внуци, правнуци, братовчеди, лели, чичовци, сватове, пък и за съседи оставаше местенце някъде из двора, защото къщата беше тясна.
Тази жена си отиде преди месеци, ко ...