Посвещение
Докоснах се до вечността - сама. Пропуснах в себе си безкрая. Попивах устрема на гладката вода. Броях на слънцето искрите. И мечтаех.
Стопените лъчи - разлят метал, потръпваха пред мен като огньове. Като жарава жива, с тайнствена душа, с морето тайно се сродиха, оживяха.
Стоях безгласна - камък от скала, първична, будна, вечна и безплътна. И спомних си за всичко онова, което скрито е под мойта външност. Забравих днес коя съм. Плътен миг, през който стигнах тайно в същността си - една безкрайна форма на живот, прелитаща през време и пространства.
Усетих в себе си стихия на вода - преливаща, съграждаща, рушаща... Бях благодатна и измъчена земя - ухажвана, погазвана, творяща. И ураганен вятър вихреше се в мен. И в повей тих смирено се превръщах. Тревичка ниска и разлистен клен преплитаха се в скритата ми същност. И с птиците из синия простор, криле разперила, летях блажено! А под водата се превръщах в що ли не - от раковина, до делфин премъдър.
Пробудих се. От унеса очи отворих ...