Малцина сигурно знаят, а още по-малко си спомнят за тези подземия на една от емблематичните болници в София, чието име не ще спомена, за да не всявам излишен смут. Огромни, почти нереално дълги тесни коридори, осветявани с икономично тук-таме светещи крушки, люлеещи се на дълги кабели, здраво омотани от разкъсани паяжини; застрашително килнали се дървени плотове, натежали от тъмни и светли шишета с избелели надписи и протекли по стените им течности – маса пари, погребани и забравени в подземието, истинска химична бомба, която нехайно цъка и чака някой плъх да събори съответните съдове с подходящите сухи и прахообразни субстанции… И сред този откривателски рай, като истински Индиана Джонс, аз и Методи насочваме наляво-надясно фенерчетата си в опит да разчетем латинските надписи. А имаше и вивариум в дъното в двора, с две пенсионерки и един ветеринар, когото никога не успях да видя.
© Павлина Гатева Все права защищены