Усмихвам се, а в очите няма и следа от сълзи. Силна съм! Продължих напред, както ти ми пожела. Искаше да бъда силна, нали? Ето! Сега съм такава. Сега се справям сама с проблемите и болките си. Сега не плача за теб. Сещам се за миналото ни с усмивка. Липсва ми начинът, по който ми говореше и ме прегръщаше. Липсва ми и как ме целуваше, как заспивах сгушена в теб и се събуждах щастлива, защото първото нещо, което виждах, бе ти. Но свикнах с мисълта, че теб вече те няма и това никога повече няма да се случи. Беше ми трудно да приема истината и изпаднах в дълбока яма. Но имам приятели добри и те, лека-полека, ме извадиха от там. Показаха ми, че има за какво да живея. Разбрах,че и за себе си малко трябва да мисля. Вярно е, бях егоистка преди и само за себе си мислех, но се промених и почнах да мисля за всички около мен. Исках и те да са добре, но сега… когато си далеко от мен и не те виждам, не потъвам в очите ти – не мисля за теб. Не се интересувам как си и какво правиш. Събирам сили за следващия ден, защото там ще ме чака нещо ново, нещо интересно и трудно. Но сега съм силна и успявам да реша всеки проблем с лекота. Усмивката ми е винаги на лицето. Нали не трябва да показвам, че понякога страдам. Мога да плача, когато съм сама. Пред хората аз вече съм… силна... добра... смела и... ничия!Притежаваше ме ти, но сега и ти дори нямаш тази власт над мен. Аз съм силна и ще продължа да се боря с проблемите си в живота сама. А ако някога решиш, че си сгрешил и искаш да ти простя – потърси ме! Сърцето ми е голямо, дано тогава все още има място и за теб...