"Скъпи пътници, корабът потъва нормално и дъното е по-близко от брега. Кой иска да бъде капитан?"
Флорида е една потъваща земя. Това потъване не е като потъването при корабите, където е свързано с бучене на океански вълни, злобно свистене на вятъра, и писъци на ужас смесени с проклятия, от устите на пътниците и екипажа.
Не е и, като потъването на една държава изпълнено с предателства, протести, празни обещания, избори до дупка и безсмислено боричкане за капитанската фуражка.
Потъването на една земя е любов.
Това е любов между Океана и Земята. Безумно влюбеният в младата красавица Флорида, старец Океан, задушава своята закъсняла любов в прегръдките си. Той я засипва с даровете си, залива я с богатствата си, опитва се да я впечатли с огромността си. Той се плиска укротен в краката и, гали нежно бреговете и, и носи, носи, носи, безсилен да и даде повече от материални утехи.
Испанците, които за пръв път видяли земята на Флорида, във възхитата си от красотата на нейните брегове я кръстили " ...