670301 (Павлина Гатева)
1387 361
16 сент. 2008 г., 09:37

Повече не го видях 

  Проза » Другие
782 0 3

Очите му са като парчета тъмен шоколад, които се разтапят по мен и ме пропиват със сладост и горчивина. Ръцете му са сдържано решителни. Докосват така, както говори понякога за поезия - деликатно и решително. Обвит в тайнствеността на неопределените желания, поставени под сигурния контрол на разума, той седи до мен и говори за различни неща. От време на време млъква и миналото му се разбива на вълни в очите. Тогава застива и започва да ме изучава с кадифена настойчивост. Гласът му е благ, не екзалтиран, улегнал. Усмихва се мило. Пуска леки шеги. Внезапно става. Слага край на срещата. Тръгва си, без да се обърне.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само очите и ръцете да бяха "виновни", някак по-лесно щеше да бъде!
    Това изчерпва всичко - "кадифена настойчивост"!
  • Страхотно е! Браво!
  • Една среща, а оставя дълбоки следи в душата!
    Познато... и от двете страни!
    Поздрави, Павлина!
Предложения
: ??:??