3 окт. 2012 г., 14:54

Повикай мъдреца 

  Проза » Рассказы
648 0 2
6 мин за четене
ПОВИКАЙ МЪДРЕЦА
Дядо беше странен, потаен, но добър човек. Един от последните добри хора с чест и достойнство и човек, който държи на думата си и може да му се вярва.
Няколко часа преди да напусне нашия свят, той ми каза нещо, което промени живота ми. Отвори ми вратата към нечовешки сили и познания. Към невъобразима мощ!
Още се чудя защо ме наказа така. Можеше да не го прави, но по неговите думи, не зависело от него! Сложи на плещите ми бреме, което да нося цяла Вечност!
- Вземи това - каза ми той с отпаднал глас и ми подаде един странен почти объл диамант, висок около три сантиметра и широк около два и половина. Хубав и рядко срещан екземпляр.
„Станах богат!”- помислих си аз. „Откъде ли го има и как го е криел до сега от нас?!”
- Това не е наследството ми! - каза той. - Това е твоята чест и отговорност. А ако си достоен, ще бъде и твоята слава! Трябва да разчетеш посланието на този диамант. Там е Мъдреца. Повикай Мъдреца! Аз не намерих кураж!
Разглеждах с интерес диаманта и когато отн ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явление Все права защищены

Предложения
: ??:??