ПОВИКАЙ МЪДРЕЦА

Дядо беше странен, потаен, но добър човек. Един от последните добри  хора с чест и достойнство и човек, който държи на думата си и може да му се вярва.

Няколко часа преди да напусне нашия свят, той ми каза нещо, което промени живота ми. Отвори ми вратата към нечовешки сили и познания. Към невъобразима мощ!

Още се чудя защо ме наказа така. Можеше да не го прави, но по неговите думи, не зависело от него! Сложи на плещите ми бреме, което да нося цяла Вечност!

- Вземи това - каза ми той с отпаднал глас и ми подаде един странен почти объл диамант, висок около три сантиметра и широк около два и половина. Хубав и рядко срещан екземпляр.

„Станах богат!”- помислих си аз. „Откъде ли го има и как го е  криел до сега от нас?!”

- Това не е наследството ми! - каза той. - Това е твоята чест и отговорност. А ако си достоен, ще бъде и твоята слава! Трябва да разчетеш посланието на този диамант. Там е Мъдреца. Повикай Мъдреца! Аз не намерих кураж!

Разглеждах с интерес диаманта и когато отново погледнах към дядо, той спеше. Виках му, даже го побутнах няколко пъти, но той не се събуди.

На следващата сутрин беше вече заминал.

Гледах този наистина впечатляващ диамант и се чудех какво ли искаше да ми каже с думите: „Там е Мъдреца. Повикай Мъдреца!”

Диаманта светеше при всяко, дори минимално, завъртане с различни цветове. Уникално творение на Висшата сила!

Хрумна ми мисълта да го продам и да се порадвам на живота, но вечерта сънувах дядо. Носеше златна броня и от очите му струяха огньове. Той каза със строг глас:

- Не можеш да го продаваш! Това е един от световете на Мъдреца. Още в мига в, който си помислиш да се разделиш с него, ще загинеш!

- Но аз вече си го помислих - отвърнах аз. - Защо още не съм загинал?!

- Е, винаги има шансове. Дават ти се възможности, защото аз не успях да те предупредя.

- А за какъв Мъдрец говориш?-запитах го.

- И аз не знам. Трябва сам да откриеш.

- Добре, но от къде имаш този диамант?

- Ами това е странна история. Чаках един ден автобуса да се прибирам. Имаше много хора на спирката и наоколо. Един човек бягаше. Не го видях добре, когато се блъсна в мен, защото бях с гръб към него. Той продължи да бяга. Гонеха го няколко човека.

После се чу стрелба и казаха, че са го простреляли.

Когато се прибрах, бръкнах в джоба на сакото си, за да извадя ключовете за в къщи, и намерих диамант,а увит в парче стара кожа. На кожата имаше странни знаци. Имаше и бележка, която ме предупреждаваше никога да не продавам диаманта и да не казвам на никого, преди да усетя, че напускам този свят. Ако съм го направел, веднага съм щял да умра.

Сметнах това за несериозно и веднага се запътих към телефона, за да се обадя на един познат бижутер. Но още щом хванах слушалката на телефона, и ръката ми се вдърви. После се скова цялата ми половина и не можех да я мърдам два дни. Цяла седмица сънувах един и същ сън. Една огнена сфера ми говореше, че ако искам да се срещна с Мъдреца, трябва да тръгна по конеца. И нищо повече. Какъв е този Мъдрец и какъв е този конец, по който трябва да тръгна, така и не ми стана ясно тогава. Сега вече знам какво е „конеца”, но е много късно.

- И какво е?- запитах аз.

- Не мога да ти кажа. Трябва сам да разбереш. Чети и разгадай йероглифите. Те ще ти покажат пътя.

- Добре. Но за какво ми е на мен този мъдрец? За какво да го викам и с какво ще ми е от полза той?

- Този Мъдрец е един от малцината велики Мъдреци на Вечността! Той ще ти даде толкова знания и способности, колкото няма никой друг човек на Земята! Ще виждаш бъдещето и миналото, ще знаеш всичко, което поискаш и то в мига в който си го пожелаеш! Разбираш ли?

- Ама това истина ли е? Приличат ми на пълни глупости! - казах аз.

- Е, синко, мислех, че ти си човека, който е готов за това, но май съм се подвел. Всъщност посочи те Мъдреца. Той ми каза да ти дам диаманта в един от сънищата ми.

- Добре. Защо ти не се срещна с него?- попитах изнервен.

- Казах ти, не ми достигна кураж.

- И смяташ, че аз имам куража и силите, така ли?!

- Не знам. Мъдреца те избра!

После се събудих. А на следващата вечер сънувах огнената сфера. 

- Първо трябва да се очистиш! Седем дена няма да ядеш и да пиеш нищо! - каза ми един глас.

„Ще умра”-помислих си веднага.

- Няма да умреш! - каза ми сферата, сякаш разчела мислите ми. Трябва да отидеш някъде, където ще си сам. Където няма хора и животни, които да те безпокоят. Лягаш по гръб на земята и не мърдаш седем дена.

 Гледаш само към небето през деня, а вечерта звездите.

 И не мислиш за нищо! Сутрин изгрева, вечер залеза. След седмия ден, ще ти пратя началото на конеца по който да тръгнеш. Гледай йероглифите, те ще ти говорят.

- Ама това е някаква лудост! Никой не може без вода толкова дълго време! Без храна ще издържи, но без вода няма да може.

- Ще се справиш. Само ти имаш гена настройка да за да успееш. И не мисли, че няма други, които не могат да издържат без вода седем и повече дни. Има, ама гените им не отговарят на силата която трябва да усвоят!

И дядо ти имаше подходящите гени, но бе започнал да отслабва. Мислех, че баща ти става, но се оказа, че ти си наследил силните гени от дядо си.

Разказах тази история на психоаналитика и той ме загледа малко по-странно и някак нащрек.

- Вижте-започна той. Историята ви е много добра. Направо като за Холивудски филм! Бих казал дори-впечатляваща. Имате невероятно въображение. Но явно ще ни трябват много сеанси за да ви доведа до състояние в което ще се чувствате добре.

- Знаех си, че няма да ми повярвате-казах аз. Самият аз все още не вярвам, но все пак диаманта е в мен!

- Това не доказва нищо-обади се психоаналитика. Но би ми било интересно да го видя.

- Ами не знам. Не се ли страхувате, че може да загинете?-запитах го с предупреждаващ в гласа си тон.

Той се усмихна и каза:

- Ще рискувам!

- Добре - съгласих се. На ваша отговорност. После ако стане нещо не обвинявайте мен! Но и без друго разговорът се записва, нали.

- Да, записва се - високомерно потвърди той.

Извадих диаманта и го сложих на масата пред него.

Той го взе бавно и внимателно. Нищо не стана. Почна да го върти из пръстите си наляво, на дясно и да се любува на цветовете му.

- Наистина е диамант и е уникален-каза с отнесен глас.

След няколко секунди го изтърва на пода и се развика:

- Не виждамммм... нищо не виждаммммм... какво ми направи?

Взех диаманта и избягах от кабинета му като светкавица. Хубавото бе, че се бях записал с друго име и адрес.