Повторен опит за летене
Бях си загубила крилете. Някой бе ми ги взел, когато ги бях подпряла зад врата. Взе ли казах? Откраднаха ми ги. Търсих ги на различни места и някои приличаха на моите, но не бяха съвсем същите. Усещах как чуждите крила пърхат над мен и около мен и ме хващаше яд и ми беше мъчно за моите. Често ги приглаждах, като ги сваля и подреждах грижливо перата им. След това ги гледах дълго и се опитвах да си представя маршрута, който ще измина на другия ден. Понякога дори заспивах с тях, прегръщайки ги.
Ех, красиви крила си имах, но бях ги загубила. Загубила ли казах? Бяха ми ги откраднали.
Онзи ден трябваше да летя на много далече, но нямаше как. Тръгнах пеш. Бях забравила какво е да вървя по твърдата земя и тя да забива острите си камъчета в нозете ми. Болеше ме и дори нозете ми се нараниха, кръвта бликна от тях. Стисках зъби и продължавах.
По пътя ми ме срещна един "приятел" и ме попита къде отивам. Помислих си, че може би ще ми помогне, за да не страдам по трънливата и ...