Как мразя да ми е студено! Мразя, мразя, мразя! И не обичам снега. Дразнят ме малките капчици, които остават в косата ми на мястото на разтопените снежинки. И вятъра не го обичам. Обикновено е студен и от него ми замръзва нослето. А и тъмното не харесвам. Няма причина, просто така…
Сутринта е точно такава - мрачна, студена, вали сняг и духа вятър. С една дума - Кофти... А аз вися на спирката и си чакам автобуса. И си мисля за разни глупости. Е, не че помня дали са били глупости... Спомням си, че си мечтаех за дълго, горещо кафе и някое топло местенце, където да го пия бавно и постепенно да се събуждам… И да ми мирише на банички… Ммм!
Ето го автобусът. Леле, сега как ли ще си отлепя крачетата от асфалта?! А, чакай, чакай! А така! Няма да тръгваш без мене!
Влязох и дебеличката (да си го кажа направо - Дебелата) руса контрольорка ме изгледа на кръв. Сигурно и тя искаше кафе. Или имаше и го криеше да не ù го изпият. Не ми хареса... Несподелящите хора по принцип не ги харесвам.
И така, тази ...