Глава 2
Искаше да му отговори "Какво на мен ли ми става, какво на теб ти става, на всички вас, дето се правите на слепи?", но просто му беше омръзнало да обяснява как мисли или защо го правеше, просто беше устроен така, но Крис, разбира се, щеше да го обърне на шега. Но наистина започваше да се дразни, навсякъде около него нещо лошо ставаше, а силата му се изчерпваше. Чувстваше се смачкан под тежестта, но никога нямаше да се откаже от сестра си или от живота си. Това със сигурност беше единственото нещо, на което вярваше безусловно и го държеше изправен срещу света. Започваше да става песимист по отношение на всичко и се дразнеше на себе си. Успокояваше се, че реалистът клони към песимиста, но се лъжеше и го знаеше много добре. Изведнъж се сети за молбата на сестра си. Не можеше да си позволи отново да свири на пиано, но когато се сетеше колко часове е седял и свирел, за да запомни всяко нещо, което му беше казано и колко бе щастлив, когато успееше, как затваряше очи и си представяше, ...