Глава 4
- Госпожице, съжалявам за прекъсването, но трябва да отида да взема сестра си от училище. Ние ще ходим на кино, бихте ли желала де се присъедите към нас?- предложих.
- Господине, колко очарователно - имате малка сестра, и да с удоволствие бих се присъединила към вашата компания, но как да бъда сигурна, че няма да ме отвлечете? - тя отново се засмя.
- Предполагам трябва да ми се доверите - казах аз и ù предложих да ме хване под ръка.
- Какво пък, едно смело решение няма да е от излишък - каза тя и ме хвана под ръка.
Тръгнахме към училището на сестра ми. Колкото и странна да беше ситуацията, изобщо не се чувствах странно, по-скоро си представих, че съм в някакъв стар филм, където мъжете се държат като мен, а жените като нея. Беше забавно. Е, това наистина щеше да учуди сестра ми.
- Господи, господине защо сте толкова мълчалив?
- Госпожице, моите извинения, но вие говорите за двама - засмях се.
Тя ме погледна и се направи на обидена.
- Така било значи. Аз съм била голямата уста. Добре ще мълча.
- Нямах това предвид.
- А какво имахте предвид, уважаеми господине?
- Всъщност, самият аз не знам. Просто не ми се отдава да говоря празни приказки.
Тя се ококори.
- Никой не би бил по-подходящ от вас за тази голяма лъжа - каза така, все едно беше дълбоко засегната.
- Всъщност, мен наистина не ме бива във воденето на празни приказки.
- А на мен ми се струва или по вашите думи ми се причува, че вие сте доста добър във воденето на празни приказки - тя ме погледна право в очите, явно това бе нейният начин да покаже, че наистина не преиграва, а го мисли.
- Е, предполагам, имам добър учител, както се очаква - и двамата се разсмяхме.
- Ласкаете ме, господине.
- Така и трябва - усмихнах и се и продължихме.
следва продължение
© Ели Все права защищены