Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
12 февр. 2007 г., 20:35

Прасето и тиквата 

  Проза
1061 0 5

     Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
     - Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
     - Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
     Песента се обърка от някакъв див кикот. По принцип такава реплика от млад на стар войник се таксуваше като супер наглост, която можеше да струва много скъпо. Обаче му се размина...

© Пенко Пенков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • хахахах ок, разбрахме, че харесваш миньончета.. давай натаък
  • много е лаконичен разказът. искаме още
  • Едно пояснение...
    Куплетът, за който става дума е от едно мноооооого дълго стихотворение, написано още в ХІІІ век. Неговото заглавие е "Възхвала за малките жени". Това е само последният му куплет. Не е моя измислица. Това е световна мъдрост...
  • Интересна случка.
    А за думите в коментарите

    Поздрав и усмивка.
  • Мога да ти отговоря по няколко начина. И без това не можеш да ме набиеш...
    Начин първи:

    Жената малка винаги ми беше драга.
    Виж от голямата е умно да се бяга.
    От две злини по-мъничката избери ти.
    Най-малките жени са значи най-добрите.

    Начин втори:
    Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му.

    Начин трети:
    Миньонка е малка електрическа крушка. Даже и да не свети като 500 ватова, все пак на човек му става светло на душата...
Предложения
: ??:??