13 июл. 2021 г., 19:00
5 мин за четене
Слънчеви лъчи ме огряха и поразбудиха...
Отворих очи, погледнах я,.. беше се подпряла на лакет и ме наблюдаваше нежно, както майка гледа детето си
- Наспа ли се момиченцето ми, така бързо се съмна...- прошепнах тихо и погалих белият кичур коса.
- Да, и аз спах непробудно,.. дали от чистия въздух тук на терасата - и се засмя щастлива - Искаш ли да да ставаме...
- Да ставаме ли, имаме ли бърза работа,.. та днес е едва събота,..по- ми е приятно да лежа тук с теб...
Присегнах се, повалих я по гръб и зацелувах устните й, лицето, гърдите...
- И на мен също,Петьо...никъде не мърдам...- прошепна Айша
Започнахме онази дива любовна игра на недолюбили се живи същества...
Следобедната дрямка ни е унесла, в просъница протегнах ръка,.. не напипвам нищо,.. отварям едното око, отново нищо,..после другото,... Айша я нямаше до мен...
Появи се в очертанията на вратата, в бяла дълга до глезените кенарена рокля с широки ръкави,..
на вратлето й златно синджирче с медальон полускъпоценен червен камък , на уш ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация