И ето еН-ското поделение, където служеше офицерът Х, където служих и аз...
Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...
Сега нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...
Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата
- Тук, не може спира тук,..тук вход - изход,.. идва генерал и кара мене...
- Здрасти - поздравих учтиво - Преди много години служих тук в поделението,.. идвам да погледна само,.. нали тук бях две години..
- Няма гледа,.. не може,.. сега тук частен завод,тръгвай,.. идва генерал директор,.. кара мене
Погледнах го, обикновен човечец, бърка думите, ама важен
- О, господине, тръгвам веднага, не искам кара тебе...
До входа, работник метеше тротоара
- Какво стана, агата не те пуска и да гледаш ли...
- Така стана,.. преди години служих тук,сега останах по-свободен та рекох да пообиколя, да се почувствам отново млад..- засмях се аз - Ама генерал идва и кара пазача... ...