Пред селското кметство младата Айше, подпряла се на дълга метла, чоплеше семки и се надплюваше с бай Асан. Когато преценяха, че шлюпките покрай тях са достатъчно, те ги забръсваха в лопатата си. После Асан много бавно и внимателно отиваше до коша и ги изсипваше, доволен от добре свършената работа. От няколко дни най-съвестно все туй вършеха. Стараеха се хората, че ги бяха главили за чистачи пред селското кметство. По пет лева на човек плащаше общината за тази работа. То на село какъв ти боклук точно пред кметството? Кравите развяваха тежките си вимена и сееха „рози” на големия път, ама Айше и Асан не се бяха главили да чистят там. За кравешките екстременти си бяха виновни фермерите, та те да си отговарят за тях! Затова двамата работари се стараеха да наплюват повече шлюпки пред кметството, че да има какво да метат. Тъкмо Асан се хвалеше, че винаги надплювал Айшето, когато баш фермерът Иванчо Пенчович, попрегърбен и с твърде изморен вид, приседна до тях.
- Колко Ви плащат от кметството ...