Новият ден бе започнал....
Чуваше се само песента на гугутките...
Погледнах към Астерия,...очите й бяха притворени и миглите потрепваха лекичко.
Погалих нежно голото й бедро, погаделичках гръбчето й...целунах очите й и прошепнах
- Астерия, хайде да идеш и да вземеш Йорго,... да идем тримата някъде на пикник ли, на разходка ли...Нали и ти имаше няколко свободни дни,... нека да сме тримата
Искренността на думите ми ли, или и това, че и тя си е мислила същото, ме възнагради с дълга и задъхваща целувка... Усетих сърцето й под прихванатата с ръката ми лява гръд да тупти учестено...
Дали беше отново щастлива с предложението ми...
- Да Петро,.. ще идем в майчината ми къща на село,.. идеята на родителите ми беше, един ден те да отидат на село, а къщата в Атина да остане на мен и сестра ми,.. но...
Ще идем нали, можем да останем там няколко дни,...Отивам за Йорго...
Нарамих чантите с провизии, една раничка с бельо и зачаках колата й..
Селце като всяко селце, все още непокътнато от урбанизацията ...