Пречистена вяра

Много пъти чета това стихотворение, задавам си въпроси и си отговарям. Служа на клаузата да съм вярна и в полза на хората. Питам се защо съм родена на този свят? Родих три деца, работя честно, уважавам всички, отдавам се изцяло на обществото.Частица от себе си дарявам на другите. Пиша стихове за тях, песни пея, раздавам всеотдайно моето сърце. Изграждам своя пътека, която да служи на всички след мене. Пътеката ми няма да сведе до забрава. Годините минават и мисъл тежка в мен назрява. Небесата с приведени чела изливат дъжд греховен. Пречистват моята душа и сили вливат в моята вяра. Пречистената вяра е справедливост към собствената ми душа. Всеки иска да докосне вярата в Бога, вярата в приятелите, вяра в делата си. Радостта е малко, но живота продължава. Гори ме огън, гори ме верността към приятелите, горят ме спомените горчиви и сладки.
Аз съм жива дори след тази смърт в която някой ме обрече. Не оставям самотата да ме обезличи. Заспивам и се събуждам със следващият стих или книга. Вярвам в себе си, приятели! Тя, вярата, ми дава сили, мъдрост и воля да отстоя на трудностите. Нищо няма да ме отклони от живота. Защото здраво стъпвам на земята. Вървя само напред и към върха. Старостта и вярата ме правят мъдра в живота и казвам си достойно не искам да мъждукам в своя път. Горя и ще продължавам да горя. В огнена река ще плувам и пак от нея ще изплувам
Горя в обичта, горя в истинността на събитията, горя от вяра в живота. Пречиствам моята вяра, изкъпвам радостта, докосвам люлката за двама и сърцето ми се радва.