Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никога няма да бъде съвършен както преди. Както никога нямаше да бъдат същите децата Липови, които за кратък момент загубват всичко, което имат и най-вече – губят вяра в надеждата.
Лили и Христо са деца на 5 и 12 години, които само до преди няколко месеца изживяваха най-хубавите си детски моменти. Тичайки по поляните, играейки си във водата, пеейки с птиците и най-вече обичайки майка си и баща си. Двамата им родители бяха най-прекрасните хора за тях, не само защото ги обичаха повече от всичко на света, но и защото те щяха да бъдат до тях завинаги. Или някога поне така си мислеха...
Мина се време и онзи идеален свят, в който живееха децата, се преобърна за миг. Един инцидент, една беда, просто едн ...