Предчувствието - 2 част
Произведение от няколко части « към първа част
Когато отворих едното си око, слънцето беше блеснало в прозореца, а аз бях още замаяна. Стаята се въртеше в лудешки бяг около мен. Главата ме цепеше, все едно ковашки чук ме удря с все сила. Побързах да затворя очи. Беше ми сънено. И потъвах, потъвах…Чаршафът прошумоля и някой се промъкна до мен. Долових мъжки автършейв. Остра и свежа миризма.
Ококорих се и се надигнах на лакти. Сънят ми се изпари моментално. Бях гола. Изненадана. Оглеждах чуждата стая, чуждото легло и чуждият мъж, който се беше притиснал безсрамно до мен.
Напрягах си ума и последното, което си спомних беше един дълъг блус, в задимения бар с нелепото име „Любов”. Как се озовах тук въобще не си спомням…Бели петна … в паметта ми. Хлъцнах от почуда и побързах да се свия в края на леглото.
Напрягах си ума, но беше като желе. След дълго мислене взех да си спомням.
Тогава се сетих, че този мъж е Хари, с когото флиртувахме. Но защо ми се губят часове? Блесна ми нещо в размътената глава…
Този дявол ми е сложил нещо в питието…
Понечих да стана, но краката ми бяха като омекнали варени макарони. Подпрях се на леглото, поех дълбока глътка въздух. Мъжът лежеше със затворени очи.
Дали спи?
Или се преструва се на заспал.
Тихо и леко се надигнах, като очите ми шареха из стаята. На един стол стояха дрехите ми. Приближих се, грабнах ги и се запромъквах към банята. Гледах да не вдигам шум, вмъкнах се вътре, и щях да затворя вратата, когато ме настигна гласът му:
- Не заключвай Сюзан, ей сега идвам и аз…
Идва ли? Защо идва? Хич не ми е притрябвал
Изтрезнях моментално. Твърд, заповеднически, студен глас като нож ме проряза.
Огледах се в огледалото. Насреща ми се блещеше едно побеляло лице, подути очи и разчорлена коса. Закачих си дрехите на закачалката до вратата и пуснах душа. Водата ме заля и започнах да се съвземам. Гърдите ми горяха и бяха зачервени, краката ми бяха все още изтръпнали, а там долу ме прорязваше болка.
Взех в шепи шампоан и започнах да се търкам бързо. Капките плющяха по мен като камшик. Бях объркана. Все още не можех да се осъзная къде съм, как попаднах тук. Но разбрах, че ме е насилил.
Заплаках мълчаливо. Все бях правила глупости, но такова нещо не ми се беше случвало. Никой не знае къде съм. Имах два свободни дни след дванадесетчасовата смяна. После щяха да ме чакат на работата. Но май няма измъкване от тук. Щом ме е довлякъл снощи в къщата си.
Сега вече ме обзе едно мрачно предчувствие на пълна безизходност. На надвиснали облаци и на тъмнина. Все още затворила очи, чух как прошумоля завесата и Хари се вмъкна при мен. Гледах го изумена. Той нахално се изсмя. Отворих уста да изпищя, когато той замахна с голямата си ръка и ме зашлеви. Изви ми ръката и ме опря до стената. Водата се изливаше върху нас, но го чух когато процеди:
- Да не си гъкнала пиленце…, зле ще е… ако ти разбия хубавата главица...
Замълчах. Събори ме на пода. Мускулите му се опъваха като въжета от напрягане. И когато той ме насили отново, аз от страх не издадох нито звук. Беше чудовище. Гадно мръсно чудовище. Нищо не му бях сторила , за да ми причинява това.
Мачкаше гърдите ми,тялото ми пламтеше от болка, настървено проникваше в мен, гадеше ми се от тласъците му, раздираше ме като с нож. Стисках очи и се молех да спре.
По ръцете ми избиваха вече морави петна, когато ме остави на мира. Водата течеше все още върху мен, но не знаех дали ще мога да се изчистя след такова жестокост и мръсотия…
Минутите минаваха и водата стана студена. Облякох се и се олюлях. Излязох от банята. Очите ми оглеждаха наоколо, но освен един дълъг коридор с няколко врати и един прозорец нищо друго не видях. От къде ли да се измъкна? Над прозореца се спускаше плътна завеса, дръпнах я и пред мен се разкриха високи борове и ели, гъста гора, храсти и голям пущинак.
Къде съм?
Приближих се напосоки до една врата, когато Хари изникна зад мен и ме хвана за рамото:
- Къде си се запътила, Сюзан?
- Аз, аззз… трябва да тръгвам.
- Така ли? Не мила. Не трябва.Ти си ми гостенка…Два дни те чакам да се наспиш, а доста попътувахме. Ела.
- Къде съм?
- В Канада, зайчето ми. В горите тилилейски. А аз съм властелинът на пръстените…хихииии…
Господи…Канада…и властелинът на пръстените…този е изкукал, луд е за връзване…
И той ме сграбчи за пръстите и ме повлече с него.
Влязохме в една кухня. На масата имаше кроасани, сок, кафе, плодове, сирена. Бях гладна, но все още ужасена дотолкова, че не можех за преглътна нищо. Устата ми беше разцепена и ми смъдеше.
- Яж, Сюзи…яж…
Гледах го как поглъща храната и ми заприлича на огромен питон с раззинала уста срещу малко мишле. Яките му челюсти здраво чаткаха. Гледах го с погнуса.
Взех чаша с кафе и преглътнах. Горчивината ми хареса. Изпих го бързо. Без да въртя очи и да се издавам, незабележимо и нехайно исках да видя какво има наоколо.
Трябва да бъда хитра и пъргава като котка, а не като пребито куче…- хем ме досмеша на тези неканени мисли, хем се стегнах малко и си казах, че няма лесно да му се дам…
-Яж…ти казвам…че работа те чака… от довечера ще работиш за мен…сладурано…Ти си моето зайче…хахаааа…ще дойдат тук едни лоши момчета, но ти ще се справиш с тях…нали Сюзи?
Изтръпнах. Устата ми увисна от новината. Сви ми се стомахът от страх. Ръцете ми затрепериха. Целият ми кураж се пропука като счупено огледало.
И посегна към мен, сграбчи ме за косата, изви ми лицето и ме зацелува. Плъзна лепкав език…ужас…
Спукана ти е работата, Сюзан …мисълта като свредел ме зачегърка…Предчувствие за наближаващ край ме обзе. Безизходност, а сега и край. Натиках това предчувствие в девета глуха…
Трябва да направиш нещооооо…мисли, мамка му…
Продължава…
© T.Т. Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Обрат
-
Ти да видиш, от първата част хич дори не ми хрумна как ще продължи, да видим нататък...
-
Има продължение.
-
Ужас!
-
-
Поздрави на МИГ,Роси, Дани, Краси!
-
"Предчувствието" ми е , че утре е събота и е време за 3тата част ! Моля!
-
Изненадващо развитие. Чакам с интерес продължението, Таня!🙂
-
Нищо не предвещаваше подобно развитие. Направо ме е страх да чета нататък. Добре си описала емоцията, щом я усетих болезнено. В очакване съм и аз.
-
Стана напрегнато. Винаги има начин, но не винаги сработва..да видим.
-
Благодаря Младен за "любими", на Petar Stoyabiv за отзивите!
-
Ох Таня, какво да кажа,.. нещата от живота,... и много добре написано,... не ги подреждам първо, второ.. Хареса ми много, и с нетърпение чакам следващата част
-
Благодаря, че прочетохте! Хубав да е денят ви, макар че е студен и мрачен ден...
-
Лелееее! Преживях го заедно със Сюзън!... Иска ми се да се окаже сън, както началото на моята "Айрин"! Стилът ти е много добър, Таня, чете се леко, неусетно и създава нетърпение и съчувствие!...А поуката? Дано много момичета имат предвид това, което казах за нея в първия епизод!
-
Как само ми"върза съзнаието" ! Давай ! Търпението не ми е силна черта да знаеш! Усмих!
-
Колко такива момичета насила са ги карали да проституират, жал и гняв ме обхваща, но ще се надявам на справедливост.
-
Чакам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
