ВЪЗЛОВА ТОЧКА
Откъс от книгата ми "ПРЕДЦИТЕ МИ ГОВОРЯТ "
Част шеста
На другата сутрин тя отново се уговори със зълва си да се погрижи за децата и тръгна за Правец със свито сърце. Главата ѝ не побираше мислите, с които смяташе да се оправдае и обясни случилото се на майка си и баща си. Те бяха добри и много разбрани хора, но за Мария много се притесняваха и не даваха и перце да падне върху нея. Какво ще им обяснява, хич и хабер си нямаше. От страх и притеснение умът ѝ беше блокирал. Като слезе на спирката в селото, тръгна със замислена физиономия и наведена глава нагоре по централната улица, а краката ѝ сами правеха една крачка напред и две назад. Отделно се подгъваха в коленете. Ах този Наум, как не иска да дойде с нея! Страхливец се оказа. Иначе много му знаеше устата. Ама и вчера онзи Мацоран и той го надви по кураж. Денят беше топъл и слънчев, въпреки че беше краят на септември. Намери майка си в двора да пресажда индришета в саксии.
– А добър ден, мамо! – поздрави Велка като влезе ...